ЧРД във висините! Да си спомним Боян Петров
Боян Петров, именуван от приятелите и сътрудниците му Съни, е български зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, работил в Националния природонаучен музей при БАН в София. Заедно с Атанас Скатов е българинът с най-вече изкачени осемхилядници – 10. Загубихме го напролет на 2018-а в подножието на Шиша Пангма.
Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София в семейство на работещ в куклен спектакъл татко и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от пътуванията, пещерите, планините и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1997 година като магистър със компетентност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, в края ѝ в Отдел Безгръбначни животни. Активно взе участие в акции в поддръжка на опазването на защитените територии и биологичното многообразие в България. Семеен, има две деца, Тея и Явор.
На два пъти боледува от рак и съумява да се излекува. От 2000 година има инсулинозависим диабет тип 1. През 2008 година при катерене в Алпите пада и си чупи крайници. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 година пропада в ледникова цепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти.
През 2013 година претърпява злополука с мотор и получава ново строшаване на крайник. Въпреки това на идната година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крак. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична рецесия, губи схващане и съумява да се възвърне благодарение на полски алпинисти. Подобна рецесия преодолява и при сполучливото нанагорнище на Нанга Парбат през 2016 година, където авансово инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му оказват помощ бързо да се върне към обикновено положение. Губи схващане при хипогликемичен потрес и в други случаи, в това число и при катерене на планини в България. Поради това алпинистът Петко Тотев прави оценка одобрявания от него риск като „ цялостен “.
На 23 август 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и бива приет в болница във Военномедицинска академия в София в тежко положение с заплаха за живота. В началото на ноември 2016 година прави първия си лек преход след злополуката, а при започване на декември възобновява подготвителните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша. През идната година изкачва Гашербрум II и Дхаулагири с пирони в единия крайник.
Постиженията му във височинния алпинизъм, битката със болесттите и гражданските позиции го трансформират в медийна звезда в България. На три пъти, през 2014, 2015 и 2017 година, получава Годишната премия на Българската федерация по катерене и алпинизъм, а през 2016 година е определен за „ Мъж на годината “.
На 20 май 2018 година, 17 дни откакто Боян Петров е видян за финален път преди да изчезне при опит за нанагорнище на връх Шиша Пангма и 4 дни след преустановяване на несполучливото търсене, многолюдно шествие изкачва подготвителната му пътека от Княжево до Копитото в символ на респект към личността му.
На 21 юни 2018 година в Големия салон на Българската академия на науките е извършена тържествена гала в памет на Боян Петров. В специфична галерия са показани материали и мемоари от експедициите на българския планинар и зоолог, разкрил голям брой нови типове животни, някои от които носят името му.
На 14 юли 2018 година посмъртно е почетен със званието „ Почетен жител на Перущица “, откъдето произлиза част от рода му. В същия ден няколкостотин души проведено се изкачват на Мальовица в знак на респект към Боян Петров. Тя е последният му български връх преди изгубването в Хималаите.
Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София в семейство на работещ в куклен спектакъл татко и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от пътуванията, пещерите, планините и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1997 година като магистър със компетентност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, в края ѝ в Отдел Безгръбначни животни. Активно взе участие в акции в поддръжка на опазването на защитените територии и биологичното многообразие в България. Семеен, има две деца, Тея и Явор.
На два пъти боледува от рак и съумява да се излекува. От 2000 година има инсулинозависим диабет тип 1. През 2008 година при катерене в Алпите пада и си чупи крайници. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 година пропада в ледникова цепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти.
През 2013 година претърпява злополука с мотор и получава ново строшаване на крайник. Въпреки това на идната година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крак. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична рецесия, губи схващане и съумява да се възвърне благодарение на полски алпинисти. Подобна рецесия преодолява и при сполучливото нанагорнище на Нанга Парбат през 2016 година, където авансово инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му оказват помощ бързо да се върне към обикновено положение. Губи схващане при хипогликемичен потрес и в други случаи, в това число и при катерене на планини в България. Поради това алпинистът Петко Тотев прави оценка одобрявания от него риск като „ цялостен “.
На 23 август 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и бива приет в болница във Военномедицинска академия в София в тежко положение с заплаха за живота. В началото на ноември 2016 година прави първия си лек преход след злополуката, а при започване на декември възобновява подготвителните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша. През идната година изкачва Гашербрум II и Дхаулагири с пирони в единия крайник.
Постиженията му във височинния алпинизъм, битката със болесттите и гражданските позиции го трансформират в медийна звезда в България. На три пъти, през 2014, 2015 и 2017 година, получава Годишната премия на Българската федерация по катерене и алпинизъм, а през 2016 година е определен за „ Мъж на годината “.
На 20 май 2018 година, 17 дни откакто Боян Петров е видян за финален път преди да изчезне при опит за нанагорнище на връх Шиша Пангма и 4 дни след преустановяване на несполучливото търсене, многолюдно шествие изкачва подготвителната му пътека от Княжево до Копитото в символ на респект към личността му.
На 21 юни 2018 година в Големия салон на Българската академия на науките е извършена тържествена гала в памет на Боян Петров. В специфична галерия са показани материали и мемоари от експедициите на българския планинар и зоолог, разкрил голям брой нови типове животни, някои от които носят името му.
На 14 юли 2018 година посмъртно е почетен със званието „ Почетен жител на Перущица “, откъдето произлиза част от рода му. В същия ден няколкостотин души проведено се изкачват на Мальовица в знак на респект към Боян Петров. Тя е последният му български връх преди изгубването в Хималаите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ